затуй пиша ти това писмо.
Вечер е, и тихо като в гроба,
наместо скръб, лее се винО.
То сладко е, недей го връща,
макар и да горчи.
Оназ, от изгрев по-могъща,
описвам аз, я вкусваш ти.
Аз зная- съм туй, дет го няма,
що мъка извървя за блян,
и твойта вяра, в сълзи живяна,
живот чертай във мойта длан.
Помни- аз вечно ще те помня,
задето бе и път, и смърт ти бе,
лети, бъди – вселената огромна..
Очи..душа..небе
