КЪСО

между фасула
и лютата чушка в душата ми-
Париж

АНАНАС

Любовта ти е дракон

кръжи над мен и пуска огън

понякога ме плюе вместо да говори 

нежни думи а луната ни се смее

любовта ти драска и ме щипе

гледа ме през едно око 

по-голямо от гладна мечка

и по-кафяво от паднал кестен 

в есента и лятото и зимата

се обличам в приказки без думи 

по ръцете и босите крака 

едва едва и кална и мокра 

все към тебе тичам

любовта ти ме прави тръпчинка

играя безумно по бузите 

и скачам от устна на устна

в усмивка безповодна и топла

тя много често и най-добра така е и защото 

не говори предпочита да се надбягва 

с луди жаби балони и 

облачности в понеделник

любовта ти

дори не подозираш

май превръща ме във лудост

някаква каруца селска и 

окапана с домат престилка

кажи ми пак онова за човеците

и ми се скарай когато "играя"

защото любовта ти е онази 

в безвремевото пространство

и нарича се детство

завинаги твое 

На висок глас

Понякога ми липсваш
Само когато е тихо и всичко
Се случва на време
Когато и нощите и дните
Си приличат по раменете
И отнесения поглед във тавана
Тегне по коленете
Понякога
Когато упойката ме пусне
И запеят само първите петли
Ми липсваш по пижама
И не сънувам те дори
Когато всички са нормални
И тихичко се смеят
Уплашени или пък твърде
Елегантни стилни
В прецизност скучна
Издокарани
Тогава най-силно се усеща
Че няма я прегръдката ти веща
Нито прозорците се хилят
И котки от фантазия дращят
Понякога тъй рядко
Честно си признавам
Ми липсваш и се смея
Тъй както луната пак
Припаднала изгризала ухото на
Небосвода и когато те срещна
И аз така умея
Защото всъщност да ми липсваш
Нищо не означава
ти си края крясъка и пая
Пълнежа на мечтите
И затворени очи
Срещу вълните

Понякога обичам да

Ми липсваш
Така си спомням
Как по-точно
На сърцето мелодията ти
тиктака