24.09.2016 г.

Все едно не е

Искам да ни е леко
Като миналия септември и спускане с парашут
Леко прегърнали  безкрая и липсата на вероятности
Еднакво влюбени в нощта деня и сблъсъка на
Чайките с небесните простори
Отново да си припомня тайните желания
Отвъд несигурност и мъки кухи и житейски
Леко да ни е като в полет първи на врабчето
Към високи клони метежи и слънца
Искам да ни е леко
Като флирт между дървета и шишарки
Дишащи единствено дъха си
Неподозиращи на другия същността
Да падаме и ставаме от шумни стъпки
Срещу вятъра да тичаме
И на инат да се обричаме без страх
На издишащи прегръдки шепоти
Сънувани далече нявга дето всичко започва
С имало едно време
Искам да ни е леко
Все едно не те знам
Все едно не ме знаеш
Все едно не помниш на гласа ми тона ясен
Все едно не знам на зъбите ти разстоянието тясно
За първи път да ръчкам с пръчка фантазията ти топла
За първи път да тичаш гол на къс пас срещу очакванията ми прости
Искам да ни е леко като падащи съзвездия
Да си признаваме когато
Има или няма по-човешко
От емоцията стара скрита в шкафа
Без вина и търсене в причина
Боси голи драскайки стени клишета и тебешири
Да ме гасиш когато паля с восък от магия
Да те паля когато се давиш в кофа без закрила
Искам а не трябва дори и на сън
Такава история започва без
Конкретика и имена
Неподозиращи отново
Да се срещнем
Истински
Или само в мисли
Все така красиви
Далечени
и
Неразрушими