Пускам, пускам

Пускам пускам кърпа

Искам да направя с живота си

В момента като капнала черница

На селски път най-прашен и самотен

Искам да му пусна кърпата и да се гоним

Аз за стола

Той – за всичките мечти

Да тичаме лудешки в кръг

И като идиоти най-наивни да се хилим

На играта смешна, дето

Трябва пръв да си намериш място

Иначе ти гониш

Ти пускаш

Ти правиш избора солен

И на сериозно кучето я дърпа

А мама ми се кара за една цигара

Пускам пускам и капитане какво е морето

Тихо бурно замърсено?

Вълнисто за сърфисти

А полето окосено?

Пускай кърпите и бягай

Към душата дето още търси пристан

Там намерил си я да танцува

Все така сама и шизофренична

Пусни й кърпата оная дето

Най ще й отива на одеждите

Разпилени парцалчета живот

И мигове в копнежи по пиратство

Когато само играта с кърпа

С едно око не виждам и накуцвам

Е имитация за щастието относително

В субективност мойта кърпа ще намеря

И после пак- от тук до края на света

Ще пускам

Ще пускам

Ще пускам ...

дай ми театър

дай ми малко театър

да ме погъделичка под лъжичката

и да си направи сутришна гимнстика

с тъгата ми и радостите и смешките човешките

дай ми малко театър

изпрати ми го направо от завода

за мечтите дето никой не стъпва с обувки

просто така чувала съм да говорят

да тръгне бързо че е спешно

да е бос без компас и малко рошав

и да се направим двамата на жулиети

дай ми малко театър

от онзи дето после те сърби

и плачеш кихаш и се криеш

от хорските очи

да не ти се смеят че още като малък

разплакваш се на части тъй познати

в плик изпрати ми го и с марка цветна

да тичам по стълбите и да скъсам старата пижама

докато пощата се отваря бавно

дай ми малко театър

от онзи дето после може и да крещиш

ама жив си като кърлеж на овца

и пулсира ти кръвта като на бебе

с ококорени очи към непознатите му небеса

от този театър ми дай

а после ме остави сама

да си отворя плика и да се вълнувам

когато вътре не намеря нищо друго

освен един косъм

пинсета

и пирон

Цветята са наивни

За да я има любовта ни

трябва всеки ден да си садим

равни съставки „да“ и „не“

ще ги поливаме понякога с „не знам“

и излагайки ги на „може би“

ще им дадем възможност

да пораснат до "ела",

после поникнали над „искам“

устремили поглед в „несъмнено“

ще разтворят цветове и

ще превърнат аромата в „безусловно“,

и тогава, в тази минута на раждане

на въздух нов,

приключили пътя си

от „земно“ към „небесно“ ,

ще позволим на растението вълшебно

поне за миг да бъде устремено

към „завинаги“