Пуши ме на пълнолуние

казва, че иска да е подложка за кафето ми
всеки ден и даже еньовден без цветя под възглавката
а аз отговарям му, че по-добре
да пържи яйца на косата ми алангле
и да изсипва захарници с килограмове
дори рокля с гол гръб и токчета не биха
и никога няма да го спрат да ме опръска
с дъждовната вода на мечтите му
айм сингинг ин дъ рейн и полунощ по веждите
сме май уей на синатра заедно интимно под небето
на звездите подаряваме си зъби вместо романтичност
целим се с мръсните си дрехи падаме по стълбища
четем стени и символично прекосяваме над покриви
късаме паважи и рисуваме смешни картини с химикал
бележки под линия книги без четене и думи без данък
обща стойност на косите гърдите лещите очите
които били най-голямото чудовище, казва Наско
и пуска роботите си и ме цели с трохи детска
предостатъчност не знае, че и той е там някъде
между таваните на чистата лудост и
параграф сливай се бавно докато гълъб кацнал на покрива
разсъждава за живота топлото мляко защо никога
не би ми пукало да те съблека гол и да те целя с кал
защото ще си щастлив и ще си направим
торта от листа прах цветя и закъснели песни
без да искам те назовах в сънища
които тичал си и
ще тичаш докато
в завода все още има захар
и обувки за настъпване

калинка малинка
едно две три стоп

/до три и бегбеде се спъна даже/

Безсъници

към 1:34 някой почука на прозореца ми
не беше Иисус, та рекох да не е стария Карлсон
отворих и влезна хлад, след него луната
престорена на маша, която вечно заминава
след туй внезапно се откри и хоризонта
паднали мостове секвоя и канели по слепоочията
изтъркани от притчи гласове и легенди в сънен унес
спомних си тогава за деня преди да се родиш
или поне за следобеда на моята тъга преди коледа
старият град улица крикор азарян методична тематика
малко с катерене балабановата къща слънце и глъчка
/там неведнъж с весели другари плаках и се смях/
нагоре продължавам църква стара тишина и двор
познато момче от махалата ми дава портокал
мандарина и пожелание за добра работа, о амин
излизам по паважите и ровя самота прилична на радост
затварят се прозорци на стари къщи и котка пее
до мен музиканти той с шапка, другият дава тон
сядам студено няма начин почти е коледа, не зима
и на камъка там в стария град часове след шумотевица
далеч без суета и излишни разправии
даже без смисъл и идея в главата
слушам на китарите как се излива мълвата
че щастие няма дори в тишината
а само на срещата с тебе непознатия
следобед ленив в стария град
отиващо слънце перчеми и клони
и котка дебела под стряхата
някогашна

Квартални прелести

На терасата тази неделя

Е торбичка

Найлонова танцьорка

Която поглъща на

Вятъра болката

Врабчеви тайни и на

Баба ми пушека

Тази неделя отново е

Тераса-

В цигарени пулсове

Ранно събуждане

Приказки за усмивки и зъби

И на баба ми тихите

Подвизи

Тераси и недели тичат тихо

И послушно се вслушват

В шума на торбичката

Тя не развява, а завихря

Шегички

Поглъща квартала

В късна  неделна

Закуска

И малко торбичени възгласи-

Прозявки

И химна на лястовиците

Който днес е –

Танцувайте бавно,

Докато припадне

Последната нощ на неделя 

На зелено

когато /и ако/ някой ден
тъй случайно, както бих посетила
зоологическата градина,
те срещна на някой светофар,
Пловдив, Лондон, Каспичан,
или паднал първи сняг в Горни Воден,
ще се усмихна ей така- широко
и ще се провикна
като продавачът на семки
като циганин без перални
като топла царевица на Корал,
ще се извикам
все едно за първи път така те виждам да пресичаш
искам да кажа
все така смирено
                      тихо
                    плахо
на зелено

ще те бутна на земята
ще те сритам в черния дроб
там където се кътат спомени за каменица
и пиринско в раница
ще се изсмея гръмко,
че още тъй пристрастна любовница
е хмеловата принцеса
ще те почеша там където не сърби
под сърцето ти,
което не помня как тупти,
ще изчакам шофьорите нервно
да пропуснат и заобиколят тази
трогателна картинка-

след четири години среща,
а той още пресича на зелено!

Карта на света

Да си правя планове със теб

За париж на мислите ми

И из дебрите на европйските магистрали е

Като да не бързам да си пия кафето и

Да кукуригам в нечия забравена прегръдка

За париж и мислите ми в твоите въздишки и

Няколко дъждовни лондонски събуждания

За да е банално и биг бенда на сърцето ми

Което тиктака с твоето , но е далече

Когато си китара

И барабан и се смееш на шапката ми,

Под която не крия буйна коса, а плешива любов

И ти пращам изплезени езици и рисунки на билети

Защото ти си париж а уди алън готви боб

Без преваряване са срещите ми с теб на утрото

Заведена и открадната се чувствам

И тънко по английски хумор само и пижама от шордич

Си пожелавам каравани пълни с имената ти

Защото ти дори без лондон и париж си свят

Континент по който не ходя нито стъпвам

Изписвам с танцови стъпки подхлъзнати и съм

Фред астер без обувките

По усмивка и намигване през ламанша

Не слагам главни букви и запетаи

Но ти така или иначе нищо не би ми казала

Нито за това

Нито за другото

Защото си полунощ в мислите ми