Все едно не е

Искам да ни е леко

Като миналия септември и спускане с парашут

Леко прегърнали  безкрая и липсата на вероятности

Еднакво влюбени в нощта деня и сблъсъка на

Чайките с небесните простори

Отново да си припомня тайните желания

Отвъд несигурност и мъки кухи и житейски

Леко да ни е като в полет първи на врабчето

Към високи клони метежи и слънца

Искам да ни е леко

Като флирт между дървета и шишарки

Дишащи единствено дъха си

Неподозиращи на другия същността

Да падаме и ставаме от шумни стъпки

Срещу вятъра да тичаме

И на инат да се обричаме без страх

На издишащи прегръдки шепоти

Сънувани далече нявга дето всичко започва

С имало едно време

Искам да ни е леко

Все едно не те знам

Все едно не ме знаеш

Все едно не помниш на гласа ми тона ясен

Все едно не знам на зъбите ти разстоянието тясно

За първи път да ръчкам с пръчка фантазията ти топла

За първи път да тичаш гол на къс пас срещу очакванията ми прости

Искам да ни е леко като падащи съзвездия

Да си признаваме когато

Има или няма по-човешко

От емоцията стара скрита в шкафа

Без вина и търсене в причина

Боси голи драскайки стени клишета и тебешири

Да ме гасиш когато паля с восък от магия

Да те паля когато се давиш в кофа без закрила

Искам а не трябва дори и на сън

Такава история започва без

Конкретика и имена

Неподозиращи отново

Да се срещнем

Истински

Или само в мисли

Все така красиви

Далечени

и

Неразрушими

вълноломи

по дяволите всички
думи и поезии и знаци
хвърлени със ръкавица във нощта
заменям ги най-яростно
с бездомните си ярки
гневности и виня ги за всички
неволи пакости и суши
по телата ни
бих проклинала и запетаите им
и удивителните и сърбежа под лъжичката
суетата ниска и прехвала на
излишни чувства скрили се на топло
зад гърба на гордостта
бих оклеветила всичките им страсти
изречения изронващи се нощем
горещи обяснения във нищо
хаотични нокти грабнали връвта
затягащи я яко като за последно дишане
танцуване под жлъчни мръкнали недра
по дяволите показност и искане
да ги изгният всички вдъхновения
рeзки и непостоянни на вечната
емоция духът
запращам ги със участ зла да не говорят
там, от където са дошли
и давам последния си косъм знание
на мястото им старо вдлъбнато ръбато
само един буен дъжд да се излее
да превърне в буря и буквата последна
да прехапе езика на словото
и да го изплюе
завинаги
безропотно
неистово
а там, във дупката-
капка дъжд.
единствена носител
на копнежи

АЛЕРГИЯ

алергията е принос на емоция
появява се рязко и извънредно
когато (и) най-малкият косъм на
неудовлетвореното око
(полузатворено срещу прижищата сянка)
сълзи уж безпричинно
Е проява на скрита тревога
неизяснена на дневна светлина
когато колибритата са се превърнали
в чудовища на фантазията и
лятното слънцестоене се учи
да стои на един крак
като чаплата на любовта
която хем притичва
          хем се охлузва в езерни блата
          хем подсмърча
          хем се носи по облачни несъщностни
и навеждайки се да пие
от носа й капе чиста вода
ето кое отличава простата алергия
от останалите носни неудовлетворености-
чиста е като девица
но хапе бързо като увехнало цвете
в пустиня посадено от бягаща лисица
алергията се засилва при наличието
на трудни електрони
сблъсъци на правда
незатворени буркани сладко
зимнина за пусти дни
в които чаплите са паднали на криво
в блато от неизживяна до край
                                              с
                                                а
                                                  м
                                                     о
                                                       т
                                                          а

п.п- да се разбира свобода
       
       

Холандски миражи

Трябва да го харесвам потен

Да мога да понасям тънката му миризма

През тениската да дишам кръвта му

И ставите да изпуквам безвременно

Да ме дразни липсата му на латиница

Да го щипя по мишницата докато спи

Бих искала да си играя на дама с главата му

Да пълня с вода ушите му

И после да надувам като балон мислите му

Да правя пух и прах на страховете му

Под ябълката му да лежа захласната

Да ровя нежности под ноктите

Да бърша неизмисленото още

Между свивката на лактите му да играя шах

Под намръщената вежда бури да извиквам

Там под и над черния му дроб да пия шотове с табаско

С малки топчета хартия да целя чувствеността му

В смисъла на вятъра да съм крилата и буйна

Морета от океани да измислям в съня му

Да го изпратя в плик без марка на луната

И да дотичам до там за да го отворя

Първа

21.04.

Да се простя не мога,
затуй пиша ти това писмо.
Вечер е, и тихо като в гроба,
наместо скръб, лее се винО.

То сладко е, недей го връща,
макар и да горчи.
Оназ, от изгрев по-могъща,
описвам аз, я вкусваш ти.

Аз зная- съм туй, дет го няма,
що мъка извървя за блян,
и твойта вяра, в сълзи живяна,
живот чертай във мойта длан.

Помни- аз вечно ще те помня,
задето бе и път, и смърт ти бе,
лети, бъди – вселената огромна..
Очи..душа..небе.

Contemporary

любовта е пълна загуба на

време и памет

но докато пълня джобовете

му с боклуци

стъкълца значки билети

програмки за театър копчета

листа конци шишарки

камъни смачкани капачки

целувки трохи семки връзки

за обувки ако има

слънца и луни нарусвани

човечета и усмивки

балони и разни боички

набета и земи за измисляне

кал и пръст тревички цветя

ще съм спокойна

че поне съвременното изкуство

никога няма да остане без

поле за вдъхновение

ще почука на палтото му

и той /нали е добър/

ще отвори старата дупка

ще се усмихне и

ще го почерпи малко боклуци-

като не стават за любов

поне изкуство за масите

да създадат

завинаги

Карта на света

раздробила съм се до
самодостатъчност
на парчета изгубена земя
в която кръвта на индианците
попива, а
магелан търси с компас
пулса на сърцето ми
превърнала съм се в
пожълтяла географска карта
малки селца със
смешни имена
скъсани езера
синьо-зелени балкани
рухнали под
хаотичност
обширни територии
вода
нищо
и пясък
разчленявам се като последна
композиция на моцарт
и по тая карта
търся да намеря
табела за морето
докато ме няма
така изгубена във
други траектории
ще изпратя магелан да се изкъпе
а после да ми разкаже-
за малките селца
със смешни
даже
изгубените имена

Не

а на края остава само един
спален чувал
да разделя въздуха
и разстоянието между
ципа на старата палатка
и издишания огън в
тихото
забравено
петъчно небе над
смирненски
винаги има свидетели за
убиване в една такава
експедиция
раница
очила
шапка
по-добре така
отколкото завинаги
излъгани
че от ком до емине
минава се
без вдишване

с обувки
неудобни

Последно лято

От Амстердам до Видин
всичко е внезапни обяснения в любов
залези каквито и да са 
красиви индустриални соц 
канали тъжни хора 
катастрофи с колелета 
/и копелета и лалета/ 
/цензура и Хенри Милър на бесилото/
театрални кризи и целувки в съня
А Биийтълс са грабнали самотната й нощ
и превръщат я вЪв думи без многоточия
където крият се очи от канела и пипер
и няколко изтъркани струни пясъчност
От тук до Холандия 
и обратно до Брусарци и гара Бов
дефилето плаче за един свит 
поглед 
спомен 
написан стих 
И до последния ти дъх 
лятото е в минаването по моста
над старите релси 
когато слънцето е домат 
пъпеш диня праскова 
самотно виеща вълчица 
Е полет и билет от 
Видин до Амстердам 
И обратно
Е лудост в нощи без „лека нощ“

Извинете
Продавате ли изгреви?

КЪСО

между фасула
и лютата чушка в душата ми-
Париж

АНАНАС

Любовта ти е дракон

кръжи над мен и пуска огън

понякога ме плюе вместо да говори 

нежни думи а луната ни се смее

любовта ти драска и ме щипе

гледа ме през едно око 

по-голямо от гладна мечка

и по-кафяво от паднал кестен 

в есента и лятото и зимата

се обличам в приказки без думи 

по ръцете и босите крака 

едва едва и кална и мокра 

все към тебе тичам

любовта ти ме прави тръпчинка

играя безумно по бузите 

и скачам от устна на устна

в усмивка безповодна и топла

тя много често и най-добра така е и защото 

не говори предпочита да се надбягва 

с луди жаби балони и 

облачности в понеделник

любовта ти

дори не подозираш

май превръща ме във лудост

някаква каруца селска и 

окапана с домат престилка

кажи ми пак онова за човеците

и ми се скарай когато "играя"

защото любовта ти е онази 

в безвремевото пространство

и нарича се детство

завинаги твое 

На висок глас

Понякога ми липсваш
Само когато е тихо и всичко
Се случва на време
Когато и нощите и дните
Си приличат по раменете
И отнесения поглед във тавана
Тегне по коленете
Понякога
Когато упойката ме пусне
И запеят само първите петли
Ми липсваш по пижама
И не сънувам те дори
Когато всички са нормални
И тихичко се смеят
Уплашени или пък твърде
Елегантни стилни
В прецизност скучна
Издокарани
Тогава най-силно се усеща
Че няма я прегръдката ти веща
Нито прозорците се хилят
И котки от фантазия дращят
Понякога тъй рядко
Честно си признавам
Ми липсваш и се смея
Тъй както луната пак
Припаднала изгризала ухото на
Небосвода и когато те срещна
И аз така умея
Защото всъщност да ми липсваш
Нищо не означава
ти си края крясъка и пая
Пълнежа на мечтите
И затворени очи
Срещу вълните

Понякога обичам да

Ми липсваш
Така си спомням
Как по-точно
На сърцето мелодията ти
тиктака

4.08.2015

Аз пускам въдицата

Той брои звездите

Неуловила нито една риба

Заспивам в мълчание

(сигурно като шаран)

Няколко стотин хиляди звезди

Започват да се удрят по прозореца ми

Захладняло е в Холандия

Броячът пее тихо

Няколко луни са паднали и

Чакат да им върнеш

Звездите...

На преливки

Разделите са

анатомията на света

разчленяват до последно

органи

и разменят кръв

за вода

обезсмислят ритъма

на сърцето

покриват с мъгла

черния дроб

плюят върху

белите дробове

и изпушват с наслада

далака

Разделите са най-потната

операция на

света

най-дългата

най-неуспешната

най-провалената

Медицинска тъга

жертвата все още тупти

в пулса на

„някога“-то

а екипът на болката

яростно бърка с

ножчета

и скалпели-

реже последните

живи клетки

любов.