За да я има любовта ни
трябва всеки ден да си садим
равни съставки „да“ и „не“
ще ги поливаме понякога с „не знам“
и излагайки ги на „може би“
ще им дадем възможност
да пораснат до "ела",
после поникнали над „искам“
устремили поглед в „несъмнено“
ще разтворят цветове и
ще превърнат аромата в „безусловно“,
и тогава, в тази минута на раждане
на въздух нов,
приключили пътя си
от „земно“ към „небесно“ ,
ще позволим на растението вълшебно
поне за миг да бъде устремено
към „завинаги“
