вълноломи

по дяволите всички
думи и поезии и знаци
хвърлени със ръкавица във нощта
заменям ги най-яростно
с бездомните си ярки
гневности и виня ги за всички
неволи пакости и суши
по телата ни
бих проклинала и запетаите им
и удивителните и сърбежа под лъжичката
суетата ниска и прехвала на
излишни чувства скрили се на топло
зад гърба на гордостта
бих оклеветила всичките им страсти
изречения изронващи се нощем
горещи обяснения във нищо
хаотични нокти грабнали връвта
затягащи я яко като за последно дишане
танцуване под жлъчни мръкнали недра
по дяволите показност и искане
да ги изгният всички вдъхновения
рeзки и непостоянни на вечната
емоция духът
запращам ги със участ зла да не говорят
там, от където са дошли
и давам последния си косъм знание
на мястото им старо вдлъбнато ръбато
само един буен дъжд да се излее
да превърне в буря и буквата последна
да прехапе езика на словото
и да го изплюе
завинаги
безропотно
неистово
а там, във дупката-
капка дъжд.
единствена носител
на копнежи