На висок глас

Понякога ми липсваш
Само когато е тихо и всичко
Се случва на време
Когато и нощите и дните
Си приличат по раменете
И отнесения поглед във тавана
Тегне по коленете
Понякога
Когато упойката ме пусне
И запеят само първите петли
Ми липсваш по пижама
И не сънувам те дори
Когато всички са нормални
И тихичко се смеят
Уплашени или пък твърде
Елегантни стилни
В прецизност скучна
Издокарани
Тогава най-силно се усеща
Че няма я прегръдката ти веща
Нито прозорците се хилят
И котки от фантазия дращят
Понякога тъй рядко
Честно си признавам
Ми липсваш и се смея
Тъй както луната пак
Припаднала изгризала ухото на
Небосвода и когато те срещна
И аз така умея
Защото всъщност да ми липсваш
Нищо не означава
ти си края крясъка и пая
Пълнежа на мечтите
И затворени очи
Срещу вълните

Понякога обичам да

Ми липсваш
Така си спомням
Как по-точно
На сърцето мелодията ти
тиктака