Любовта ти е дракон
кръжи над мен и пуска огън
понякога ме плюе вместо да говори
нежни думи а луната ни се смее
любовта ти драска и ме щипе
гледа ме през едно око
по-голямо от гладна мечка
и по-кафяво от паднал кестен
в есента и лятото и зимата
се обличам в приказки без думи
по ръцете и босите крака
едва едва и кална и мокра
все към тебе тичам
любовта ти ме прави тръпчинка
играя безумно по бузите
и скачам от устна на устна
в усмивка безповодна и топла
тя много често и най-добра така е и защото
не говори предпочита да се надбягва
с луди жаби балони и
облачности в понеделник
любовта ти
дори не подозираш
май превръща ме във лудост
някаква каруца селска и
окапана с домат престилка
кажи ми пак онова за човеците
и ми се скарай когато "играя"
защото любовта ти е онази
в безвремевото пространство
и нарича се детство
завинаги твое
Няма коментари:
Публикуване на коментар