дай ми малко театър
да ме погъделичка под лъжичката
и да си направи сутришна гимнстика
с тъгата ми и радостите и смешките човешките
дай ми малко театър
изпрати ми го направо от завода
за мечтите дето никой не стъпва с обувки
просто така чувала съм да говорят
да тръгне бързо че е спешно
да е бос без компас и малко рошав
и да се направим двамата на жулиети
дай ми малко театър
от онзи дето после те сърби
и плачеш кихаш и се криеш
от хорските очи
да не ти се смеят че още като малък
разплакваш се на части тъй познати
в плик изпрати ми го и с марка цветна
да тичам по стълбите и да скъсам старата пижама
докато пощата се отваря бавно
дай ми малко театър
от онзи дето после може и да крещиш
ама жив си като кърлеж на овца
и пулсира ти кръвта като на бебе
с ококорени очи към непознатите му небеса
от този театър ми дай
а после ме остави сама
да си отворя плика и да се вълнувам
когато вътре не намеря нищо друго
освен един косъм
пинсета
и пирон
Няма коментари:
Публикуване на коментар