Пускам пускам кърпа
Искам да направя с живота си
В момента като капнала черница
На селски път най-прашен и самотен
Искам да му пусна кърпата и да се гоним
Аз за стола
Той – за всичките мечти
Да тичаме лудешки в кръг
И като идиоти най-наивни да се хилим
На играта смешна, дето
Трябва пръв да си намериш място
Иначе ти гониш
Ти пускаш
Ти правиш избора солен
И на сериозно кучето я дърпа
А мама ми се кара за една цигара
Пускам пускам и капитане какво е морето
Тихо бурно замърсено?
Вълнисто за сърфисти
А полето окосено?
Пускай кърпите и бягай
Към душата дето още търси пристан
Там намерил си я да танцува
Все така сама и шизофренична
Пусни й кърпата оная дето
Най ще й отива на одеждите
Разпилени парцалчета живот
И мигове в копнежи по пиратство
Когато само играта с кърпа
С едно око не виждам и накуцвам
Е имитация за щастието относително
В субективност мойта кърпа ще намеря
И после пак- от тук до края на света
Ще пускам
Ще пускам
Ще пускам ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар