Безсъници

към 1:34 някой почука на прозореца ми
не беше Иисус, та рекох да не е стария Карлсон
отворих и влезна хлад, след него луната
престорена на маша, която вечно заминава
след туй внезапно се откри и хоризонта
паднали мостове секвоя и канели по слепоочията
изтъркани от притчи гласове и легенди в сънен унес
спомних си тогава за деня преди да се родиш
или поне за следобеда на моята тъга преди коледа
старият град улица крикор азарян методична тематика
малко с катерене балабановата къща слънце и глъчка
/там неведнъж с весели другари плаках и се смях/
нагоре продължавам църква стара тишина и двор
познато момче от махалата ми дава портокал
мандарина и пожелание за добра работа, о амин
излизам по паважите и ровя самота прилична на радост
затварят се прозорци на стари къщи и котка пее
до мен музиканти той с шапка, другият дава тон
сядам студено няма начин почти е коледа, не зима
и на камъка там в стария град часове след шумотевица
далеч без суета и излишни разправии
даже без смисъл и идея в главата
слушам на китарите как се излива мълвата
че щастие няма дори в тишината
а само на срещата с тебе непознатия
следобед ленив в стария град
отиващо слънце перчеми и клони
и котка дебела под стряхата
някогашна