когато /и ако/ някой ден
тъй случайно, както бих посетила
зоологическата градина,
те срещна на някой светофар,
Пловдив, Лондон, Каспичан,
или паднал първи сняг в Горни Воден,
ще се усмихна ей така- широко
и ще се провикна
като продавачът на семки
като циганин без перални
като топла царевица на Корал,
ще се извикам
все едно за първи път така те виждам да пресичаш
искам да кажа
все така смирено
тихо
плахо
на зелено
ще те бутна на земята
ще те сритам в черния дроб
там където се кътат спомени за каменица
и пиринско в раница
ще се изсмея гръмко,
че още тъй пристрастна любовница
е хмеловата принцеса
ще те почеша там където не сърби
под сърцето ти,
което не помня как тупти,
ще изчакам шофьорите нервно
да пропуснат и заобиколят тази
трогателна картинка-
след четири години среща,
а той още пресича на зелено!
Няма коментари:
Публикуване на коментар