А тя била прах в солта
И къпела се в
калта
нощем бродела
сама
а тайно
псувала по красотата
носела си
скъсаните дънки
пиела наекс
най-евтиното уиски
не държала
сметка за закъсненията
на стоп или
с трамвай по изгрев
изгризвала е
окончания и чела Шели
носила си
самотата и лудостта в джоба
бъркала ги с
нещо друго
като наивност
утопия
баланс
яж моли се и
обичай
празното
говорене на пълните хора
и тракането на
релсите по влака
и на влака по
душата
носила се така
до късно
произнасяла
присъди
клела се в
лъжи
изневерявала,
разбира се, със циганки
смеела се
гръмко и невъзпитано крещяла
семки чоплила
и рошава се виела по прозорци
в прозявката
си калявала е сънища
и в липса на
послания се носела в кръвта
така се мятала
безбрежно
и търсила да
си намери име кратко
по тротоари и
павета
под маси
отрупани с храна
на тавани
стари и зад скрина
навеждала се и
тичала без дъх
и почти на
ръба надвесена
над бездната
едва на края
чула глас човешки
той така
небрежно и на смешка
подвикнал й
със име най-комично
така било измислено
за нея
най-неподходящото
–
любов
Няма коментари:
Публикуване на коментар