баба ми тъгата
лежи на дивана
а той скърца
нали е стар и помни музики отдавна
баба ми
станала рано и тръгнала сама по улиците
да дири
някаква птица, за която чула в съня си
птицата шарена
и засмяна носила на крилете си
магия
забравена от далечни гори
в болката на
утрото и самотата на кухнята
баба ми чула,
че трябва да тръгне
и да дири на
птицата крилете и вихъра древен
търсила
бродила и даже пропяла
както в тъгата
и болката магарето ревяло
по улиците
нищо не издавало магия
пусти с хора
ли с трусове или с коли
не виждала тя
края на приключението уви
баба ми и
тъгата вървели за ръце и се стискали
стискали до
кокалче до синината на очите
по веждите
примигвали и птицата шарена викали
не дошла и
тази сутрин
не извикала
песен магична
но баба ми
запъхтяна се прибра самичка
и полегнала на
дивана
зави се отново
с тъга
какво ли пък
толкоз
така се нарича
понякога
птицата
магична
Няма коментари:
Публикуване на коментар