и все пак има място за още
една усмивка
след история такава няма
по-добро от зъби застанали
в странна поза търсещи
себе си и още малко въздух
зъбите са най-красивият
враг на чувствеността
там няма влага няма
задъхани сърца няма извори
на поетичност
зъбите са по буковски и
камий клодел
предпочитам ги в такива
нощи
и на следващата сутрин
когато търсиш запетаи и
многоточия
пак се връщаш към добрите
стари пазачи
на душата най-верните
слуги
зъбите като смях и вик и
крясък
да спреш пред вратата на
чувствеността
там винаги избираш
или зъби тласкани зад
кадър бурно
разширени в смешна
изцапана картина
или малко мисъл на ръба
обикновено между
секундите на избора
някой те бута отзад
и падаш от ръба
из небето се разпръскват
зъби
готови в усмивка
Няма коментари:
Публикуване на коментар