Мечти

Здравей. Как си? Кажи ми
под покрив стъклен гледаш ли звездите?
Постигна ли мечтите тъй значими
и срещна ли нейде свойта Афродита?

И аз така, и аз така.
Бяха, видяха, преживяха моите очи.
Искаш ли да играем на игра?
Започвам аз, довършваш ти.

Добре, какво по-напред да ти кажа?
В света има 258 цветни страни
и снимки отвсякъде мога да покажа,
но няма - ще ти разкажа моите мечти.

Летях с балон и в облаците плувах,
вятърът разкри ми тайната небесна,
на изгреви и залези се навред любувах
и в ръце си държах птица буревестна.

Видях с очи си дробовете на света
и дишах с тях и в тях живях,
и слях себе си с магичната река,
в която с нимфите природата възпях.

А да знаеш само чувството какво е
да медитираш под звуците на мантра,
да усещаш как живото едно е
и в себе си да откриеш вселената-тантра.

С лъвове се надпреварвах
и спах в прегръдките на слон,
света от върха на пирамида наблюдавах
и шах играх в един каньон.

Няма да повярваш, но познай -
Земята отвисоко гледах аз
и в тоз космически безкрай
компания ми правеше бунтовникът Атлас.

Преживях и най-големия си страх-
в джунгла се загубих,
ала ей ме на, взех, че оцелях,
и даже в страха си се влюбих.

Но не ще нивга аз забравя,
когато борих се сякаш с великан
и въздух чудех се как да си набавя,
ала случи се - надникнах в действащ ощ вулкан.

Бях също под вода дълбока
и там с кит син се запознах.
Разказах му за нещата от живота
и как с делфини аз играх.

А, и да не забравя -
ескимосите забавни са безкрай.
Иглу научиха ме как да си направя
и поживях аз в земния им рай.

И след като разказах ти моите мечти,
на тоз въпрос ще ми отговориш ли ти:
за миг със мен в моя свят
би ли върнал времето назад?