Урок

Да бъдеш дете, казват, е някак детинско,
признак на слабост и глупост дори.
Живота живееш със нищо същинско
и всичко превръщаш на смях и игри.

Кажете тогава, нима сте видели
нейде от детските по-искрени очи?
Посочете тогава, ако бихте посмели,
богатство по-голямо от шепа мечти?

Смеете се вие: - вижте я само,
разсъждава и държи се като малко дете.
Кога ще пораснеш, хлапе замечтано,
реалността е тук долу, не високото небе.

Не разбирам, така е, от много неща,
и даже нехая за света ваш от числа,
ала дъжд съм била и морска вълна,
и какво ли е чудя се да бъдеш скала.

Навярно е тихо, спокойно,
на моменти пусто дори,
и едва ли би могъл друг по-достойно
на Вселената да пази всички следи.

Ала какво се обяснявам като малко дете,
вий слепи и глухи, и неми ще сте,
дорде вярвате само  на черната дъска
и роби сте на цифри и свят в сетива.

Но нека, да бъде, тогава така:
Ваша е цялата земна Земя,
даже вземете и всички звезди,
на мене ми стигат шепа мечти.