По сова

Колко са нехора хората,
когато опитваш да бъдеш човек.
Събираш им в шепи тревогата,
душата твоя заменят за смет.

Не разбират, разбираш,
че в теб е само добро,
да се надяваш не спираш,
ще видят - всички сме едно.