Мога ли да те използвам
Докато светът се рони петъчно
И сричам недоизречености
Да те използвам вместо сешуар
И прахосмукачка на скучните мисли
За целувки подвизи в които
Беззнаково и безименно те изкоренявам
Да използвам и устните и къдриците ти
За усвояване на неравенства и плюсове
Без да има начало среда и край
И да стягаме куфари за хавай
Бих само те използвала за съня си
И за думите храна на акулите
За да се ровя във тебе когато няма
Вдъхновение и клишета за писане
Мога ли да те използвам за пътуване
Билет релси за никъде и всичко на масата
Без да се скривам играя и афродитски да мечтая
Че съм една красива и завинаги твоя
Само през цинизма на наболялото минало
Бих го изхвърлила и оплюла с лепило
За да те разхвърлям по мостовете и
Да направя от тебе магистрали
По тях да караме
Без винетка и газ и кормило
Само ей тъй наужким
Все едно есента се е
скрила
Няма коментари:
Публикуване на коментар