Ето как срещнах я във нощ безпаметна омайна
луната бе закичила себе си с венец от пролет,
а по горите бавно стъпваха послания чудни
Вървях по пътя си сама и загърната в листа
и във въздуха се носеше ароматът на мъгла
по ниски мъхести дървета паднали звезди
и клони счупени в небето дебнещи очи
Мелодия припявах стара и засмяна
та страх да не повее в моята душа
таралеж и костенурка в прегръдка огряна
изгониха го те далече зад ей онази круша
Стъпките си чувах, тъй тихо ражда се нощта в гората
и дъхът ми секваше на всяка шипка паднала в земята
по небето и млечен път се водех тайно
и знаците магически изписваха се по пътеката незнайно
Така вървяла цяла вечер замяна и в унес сладък
пристигнах на скалата известна като Камък Гладък
от там я зърнах в здрача и изгрев едновременно
окъпваше се в утринна роса и пееше отнесено
От другата страна на хълма, там нейде в розови отмари
видях косата й да вдъхва най-прелестните пари
от очите й се спускаше езерна вода най-чиста
а носът й паднала планета магия пръскаше сребриста
Но знаех, някак в този час усетих без да мисля,
че има нещо скрито, тайно зад ушите й записано.
Там и по-надолу аз обикнах в миг таз утринна загадка
и от тогава нося се блажено в търсене на пътечките в душата й
тъй рядка!
Няма коментари:
Публикуване на коментар