Никакъв поет не съм,
думите третирам като етикети.
Отричам всичко, що от мен е вън,
вътре си прикривам в празни стихоплети.
Приятел никакъв не съм,
щом сърцето превес вземе над душата.
Ала човешко не е ли, и само в сън,
да поискаш да си птица в небесата.
Не ставам за човек дори,
искрена пред себе си да бъда не умея.
Истина ли съм тогаз, или цяла съм в лъжи,
за истината своя щом пред всекиго немея.
Разберете, мили хора, близки и далечни,
тъгата ваша в сърцето си я вземам.
Сигур душите ваши по от мойта са човечни,
че тя с тъгата ваша и душите ви приема.
Няма коментари:
Публикуване на коментар