приютила
съм в себе си всички рошави коси
и
мислите разхвърлят облаци на пресекулки
Ръцете
ми са ръкавите на Нил
и
неспокойно пътешестват по земята
под
ноктите ми кално детство хили се
на
няколко крави, кацнали върху луната
върху
нечие забравено легло
Подпирам
се отнесено върху облачно небе,
а
мръсните ми чорапи пишат поезия
вместо
пералня да копнеят нежно
Широка
блуза замества чувства ясни,
а
по нея диви коне препускат имена
повдигам
вежди и под тях засаждам корени-шеги,
за
да си имам за такива дни,
когато
в дънки стари скривам цялата си неокъпана душа
и
неАктуално рошава си тръгвам
по
прашния път
към
друго слънце.
Няма коментари:
Публикуване на коментар