Прочетох, че да усеща поетът умее,
ала все му не достига за целия път.
Факир е в изкуството на всичко да се смее,
дори сърце му орли да го кълват.
Прочетох също, че само поетът
е склонен картината да разбере.
Навярно защото с думи поетът
мечтае, рисува и той светове.
Кажи ми тогава, музо проклета,
усетих ли не аз твойта тъга?
И грешка ли беше душата ти клета
с мастило да вая по бели листа?
Орел си ти в тази картина,
ала четката е в моите ръце.
И маска лицето ти да има,
видях веч контура на твоето сърце.
Няма коментари:
Публикуване на коментар