Аз съм целувките
на всички крещящи чайки-
майки на нощта
прегръдките на среднощните птици,
клюнът в окото ти,
стаеност в прозявката
Целувките, падения в които
си намирал Бог и Шекспир
и си тичал нервно
по паважа-
без вени
без вежди
без стави
Един голям мехур-любов, /неспукан още
номадски в люлякова вечер,
жадна сред хиляди
опропастени мигли,
пропукана в пустиня
и издълбана на небето
наместо дума крехка
Аз съм и твоите и всичките нокти
изгризани по мисълта,
уравнени до нула,
в земята на тихо полегнала,
без да помръдва,
без да брои,
без да сънува
ябълкови дни
Аз съм нищожното намигване,
в което
по тичане и безформеност
крадем животи,
дюли, пълни шепи неуморност,
аморалът на черния ми дроб,
самонаказанието на Милър
Тези всичките ръце, и в тях съм
по-корава
по-закрита
по-захвърлена и
раззинала паст срещу
Романтиката на реда
По клоните кални
вися като кокал
оглозган,
блестящ,
от лунно надбягване,
паднал случайно
По мръсните корени,
без пръст, и по червеи
занемарена,
оклюмвам по кошмарите ти
бягам грозно
по покрива на
твоята липса
липсата на всички целувки съм
Няма коментари:
Публикуване на коментар